Росен Рашев – Рошпака :: “Спомен от детството” :: 12.10. – 05.11.2016

/Росен Рашев – Рошпака :: “Спомен от детството” :: 12.10. – 05.11.2016

РОСЕН РАШЕВ – РОШПАКА

СПОМЕН ОТ ДЕТСТВОТО“

12.10.2016 – 05.11.2016

На 12-ти октомври от 18.00ч в галерия „Париж“ ще се открие самостоятелната изложба на добре познатия на публиката художник Росен Рашев – Рошпака.

Спомен от детството“ е обединяващата тема на картините, която включва както съвсем нови творби, така и такива правени през деветдесетте години и първото десетилетие на новия век.

Това обединяване на периодите се получи неслучайно, тъй като спомените от детството на Росен Рашев са били негов постоянен извор на вдъхновение и идеи, а тази нишка минава през цялото му творчество и е една изключително важна част от вътрешния свят на твореца. Детството, първите срещи със света, живота сред природата, запознанството с всички обитатели на селския двор, играта, свободата и топло ухаещата питка – цялата тази амалгама от спомени сформира голяма част от бъдещите картини, които ще можем да съпреживеем с автора днес.

Росен разказва за един много определящ и сякаш пронизващ цялото му творчество детски спомен: когато е бил дете е обожавал да отглежда гълъби в къщата му в село Бешовица. Там е прекарвал своите лета и любимото му нещо е било да напълни пазвата си с гълъби, да затвори ризата си, да се изкачи на хълма с църквата, да легне на тревата и бавно да разкопчае копчетата. Гълъбите започвали нежно да изпълзяват отвътре и да излитат нагоре, рисувайки кръг. А на Рошпака му се струвало, че сякаш самата му душа се устремявала към небесата. И това пресъздава и до ден днешен в много от картините – птиците, които са в най–различни форми – от класически нарисувания гълъб до големи, смешни пилета, които гледат като хора.

Има три основни стожера, които присъстват в картините на Росен Рашев – животинките, които крачат из човешкия свят, семейството с любящия си топъл дом и винаги надничащия иззад някой облак дядо Боже. Тези три стълба изграждат вътрешния мир на автора, който той претворява в своите творби и сякаш иска да го раздаде с пълни шепи на нас – зрителите от отсрещната страна. Така ни омиротворява, пренася ни там, където ни е топло, хубаво и безгрижно – в спомена от детството…

Надя Павлова