15 години Галерия ПАРИЖ

изложба, живопис

ЮЛИЯ СТАНКОВА

“Докосване в тълпата”

(Размисли върху Евангелието на Марк)

22 март – 22 април 2018

Галерия „Париж“ навършва петнадесет години от своето създаване и ще отбележи тази малка-голяма годишнина с изложбата на Юлия Станкова – „Докосване в тълпата“. През 2003 г. галерията отваря врати именно с нейната изложба „Сътворение на човека“ и ето че след петнадесет години извървян път в света на изкуството, пътищата ни отново се пресичат.

Докосване в тълпата“ е изложба, в която Юлия интерпретира сцени от Евангелието на Марк и с лекота въвежда зрителя в събития случили се преди 2000 години, които тя превежда на съвременния човек чрез езика на живописта, прави му ги близки и някак неусетно стопява тази хилядолетна дистанция на времето. Това сближаване се случва именно чрез топлия човешки контакт, който се осъществява между Христос и хората, и който художничката е уловила почти във всяка една сцена. Това докосване, което е двустранно – от човека към Бога и от Бога към човека е пропито с дълбока, необяснима любов, която скрепява завинаги човешкия и Божествения свят. Христос докосва и изцерява прокажения, гъгнивия и глух човек, бесноватия, слепия от Витсаида, дъщерята на сирофиникиянката, възкресява дъщерята на Ияир, но Него също Го докосват по един дълбоко разтърсващ начин – кръвоточивата жена, която Той разпознава сред цялата тълпа, грешницата, която Го помазва с миро и умива нозете Му, възлюбеният ученик св. Йоан, който Го прегръща на Тайната вечеря…

Важно е да се отбележи, че тези толкова съкровени моменти се случват винаги измежду много хора и по този начин се подчертава още по-силно тяхната изключителност и уникалност. Това докосване е като един силен камбанен звън, който проехтява и отеква между две вселени, който разтърсва Битието и възнася душите в Небесата.

***

В навечерието на своята годишнина, галерия „Париж“ изказва огромната си благодарност към всички свои автори, с които е работила през годините, към клиентите и ценителите на съвременното изкуство, без чиято подкрепа нямаше да се справим и към всички хора, които просто са ни харесвали и са ни давали увереност да вървим по този нелек път в света на изкуството!

Преди седем години бях поканена от френските художнички Елизабет Ламур, Бетси Пекино и Ан Бружирар да участвам заедно с тях в изложба, посветена на изцеленията, описани в евангелието на Марк. Подредихме изложбата в най-старата катедрала на град Виен, разположен на река Рона. Това събитие остави в мен красив спомен за каменни църкви от ранното средновековие и купища антично-римски останки, които можеха да се видят както в музеите, така и разпръснати навсякъде из града.

Най-важната част от подготовката ми за тази изложба беше внимателното прочитане на евангелския текст, което ми помогна да „извадя“ от него няколко нови композиции, между които: „Изцелението на кръвоточивата жена“, „Изцелението на слепия при Витсаида“, „Изцелението на глухия гъгнив човек“ и „Възкресението на дъщерята на Яир“.

След като изложбата приключи, почувствах, че за мен тя е само началото на нещо, върху което тепърва ми предстои да работя. Продължих да чета евангелието на Марк като едновременно с това създавах нови композиции и ето, че се роди една серия картини, които представляват моя прочит в образи на този скромен и вълнуващ текст.

Накрая ще добавя, че храня лична симпатия към това евангелие заради неговата краткост. Марк спестява някои неща като Благовещението и Божественото зачатие на Христос, родословието и събития от детството Му, както и чудното зачатие на Йоан Кръстител, но описва подробно изцеленията, извършени от Христос. А едно от тях – изцелението на глухия и гъгнив човек, присъства единствено в неговото евангелие.

Изцеленията на Христос са израз на безмерната Му любов и състрадание към всеки човек, отпаднал от руслото на живота поради болест или недъг. Като го изцелява, Христос му връща изгубените Божи дарове и му дава възможност да се въздигне до мястото, което Бог изначално му е отредил. Това придава на целия текст по-скоро човешко, отколкото божествено измерение и той ни става близък, вълнува ни и ни оставя обогатени с усещането, че сме обичани.

Юлия Станкова

София, февруари, 2018 г.

Докосване в тълпата или “Изцелението на кръвоточивата жена, Марк 5:22-34”

Юлия Станкова - Докосване в тълпата, 40/53

Докосване в тълпата (Gentle Touch among the Crowd), 40/53

Един от началниците на синагогата, Яир, моли Христос да излекува дъщеря му, която е на смъртно легло. Христос, заобиколен от учениците си и многолюдна тълпа, която Го блъска отвсякъде, се отправя към дома на Яир. Сред тълпата има една жена, която страда дванайсет години от кръвотечение и, въпреки че изразходвала всичкото си имущество да се лекува, лекарите не само, че не ѝ помогнали, но напротив, влошили страданието ѝ. Тази жена повярвала, че ако само докосне дрехата на Христос, ще се излекува. Тя се промъкнала зад гърба Му в навалицата, протегнала ръка и леко докоснала крайчеца на дрехата Му. В този момент усетила, че е изцелена. Христос почувствал, че от него излиза сила и попитал кой се е допрял до Него. Учениците се удивили на този въпрос, защото Той отвсякъде бил блъскан и притискан, как може при това положение да се определи кой точно Го е допрял?! Но това не е просто неволен допир заради принудителната близост с другите хоира, това е докосване с вяра и надежда за изцеление. Но болната жена пропуска нещо важно. Преди всяко изцеление страдащият моли Христос за помощ, а Христос му отговаря, че е съгласен да му помогне и чак тогава пристъпва към самото действие. Затова Той спира цялото шествие и не продължава, докато не разбере какво се случва. Всички са напрегнати, защото детето на Яир е на смъртно легло и всяка секунда е скъпа. Но Христос “завършва” акта на изцелението, един вид го легитимира като казва на разтрепераната от страх жена, която едвам намира сили да признае какво е направила, че нейната вяра я е спасила. Така всички разбират, че изцелението не може да се “открадне” тихомълком, то трябва да се поиска и Господ да се съгласи. Така се случва истинското чудо, с участието и на спасявания, и на Спасителя. Аз съм поставила такова заглавие, защото е важно да се разбере, че докосването може да е по-силно от удар, или шепотът да е по-силен от вик и т.н.

За Господ няма значение силата на децибелите, а силата на вярата.

Юлия Станкова / София, февруари, 2018 г.

Юлия Станкова е художник и дипломиран богослов, фокусиран върху създаването на библейската и символна живопис, за която споделя:

Юлия Станкова- художник, галерия

Юлия Станкова – художник, библейска живопис и иконопис

Разкриването на посланията, кодирани в евангелските събития, беше извънредно емоционален процес за мен.
Всяка загребана шепа от това съкровище превръщах в образ. Когато рисувах изцелението на слепородения, проглеждах заедно с него; връщах се към живота заедно с възкръсналия Лазар; нареждах се след Христовите ученици с надеждата Христос да умие и моите нозе…

Така, малко по малко, създавайки образи, аз също бях докосната от изцеляващите ръце на Христос. Интелектуалната и емоционалната части на моята личност се помириха и аз получих необходимата духовна устойчивост да се обърна към Стария завет – конфликтно и дори брутално в своята истинност писание, където човешката природа се разкрива в цялата си мощ и красота.

Това емоционално изучаване на Библията акушира появата на нова иконография на някои от Библейските събития, в каквато посока продължавам да работя до днес. Междувременно, в процеса на работа през годините, развих уникална лакова техника върху основата на традиционната иконописна техника върху дърво.”

Творбите на Юлия Станкова са били показвани в повече от четиридесет самостоятелни изложби в България (София, Видин, Плевен, Пловдив), Македония (Струга, Битоля), Гърция (Драма, Тасос), Северна Холандия (Аудкарспел, Егмонд Бинен, Хага, Амстердам, Леуварден, Драхтен, Варменхаюзен, Кастрикум), Норвегия (Свалбард), Франция (Гренобъл, Виен), Италия (Венеция), Великобритания (Лондон), Германия (Фрайбург).

***

Художничката Юлия Станкова има силно изразена интуиция, тя съзира вечните предели на неръкотворния Град Набесен, Йерусалим. В своите икони тя уравновесява творческите енергии на ума и сърцето. Като полага своето нежно изкуство върху основите на богоносното изкуство на светите византийски зографи, Юлия Станкова създава свой собствен стил. В нейната работа теологът и артистът са в органично единство. Творчеството на Юлия Станкова е творчество на духовно обновяване.“

отец Стефан Санджакоски
Струга, 2003 г.

Допълнително към изложбата :: малки произведения

Снимки от изложбата и откриването

Интервю на Олга Шурбанова с Юлия Станкова, портал “Култура”

Връзка към интервюто на Олга Шурбанова с художничката Юлия Станкова

ВИДЕО плейлист :: Откриване на изложбата от доц.д-р Елисавета Мусакова