Над двадесет платна ни пренасят в Стария Пловдив и Велико Търново от времето на двайсетте и трийсетте години на двадесети век. Това е любимото време на романтиците. През този период Царство България е бурно развиваща се страна, с европейски дух и жадно попиваща всички новости в модата, бита и предприемачеството идващи от Европа.
Точно такива са и градските пейзажи на Яламова с красивите калдъръмени улици, по които влюбено се разхождат млади дами с техните кавалери, цветните ретро автомобили, които весело профучават покрай тях, пощальоните носещи дълго чакани писма, зимните пързалки, шарените въртележки, дългите рокли, малките шапки, елегантните костюми и военните униформи – всичко това се носи в една шеметна феерия от светлини, музика и танци.
Същите празници и веселие откриваме и в нейните селски пейзажи, където селската сватба е централно събитие. Къщите са отрупани със сняг, който свети в нежно синя светлина, но и ни сгрява, защото е облян от топлите светещи жълти прозорци, булката и младоженецът се носят в красивите носии, подхванати от своите съселяни и почти се чува цялата глъчка, веселба, песни, тъпани, гайди, хоро… Ето това са писмата от вчера, това е онази носталгия по миналото и неговата запленяваща красота, това е копнежът по това да сме заедно и обединени от празника, да празнуваме самият живот и да чувстваме щастието пълнокръвно, дълбоко и истински. Може да се каже, че това е и любимото „времеубежище“ (по едноименния роман на Георги Господинов), в което обичат да пребивават много наши съвременници.
Анета Яламова владее майсторски четката, техниката й на рисуване е безупречна, пейзажите, които пресъздава са съвсем истински съществуващи и дори някои търновци разпознават къщите си. Цветовете са богато разработени, преливащи се и говорещи на зрителя толкова, колкото и самият сюжет на картината. Всичко в нейните творби е разказ, история, действие и най- вече – претворяване на празника и възторга от живота.
Общи снимки от изложбата
