Юлия СТАНКОВА
„Жените в Библията“
изложба, живопис
04 – 10 октомври 2022
Произведения от изложбата
Стар Завет
Нов Завет
Видео :: откриване на изложбата и представяне на картините
Откриване на изложбата от Илиана Сивова (фондация „Покров Богородичен“ и издателство „Омофор“)
Кратко видео-представяне на картините от изложбата „Жените в Библията“
Общи изглед на експозицията и снимки от откриването
Текстове за изложбата
Жените в Библията
Изложба в галeрия „Париж“, септември, 2022 г.
Изложбата се състои от тринадесет платна, пет от които са свързани със събития от Стария завет, а останалите осем отразяват събития, описани в Новия завет.
Това далеч не са всички Библейски истории, в които взимат участие жени.
Работя повече от тридесет години върху текстовете на Библията и бих могла да покажа още много картини на тази тема, но да приемем засега, че тази изложба е първа стъпка от една поредица, в която темата ще продължи да се разгръща.
Защо жените?
След като бях направила вече доста картини, свързани с Библейски събития, забелязах че в голяма част от тях взимат участие жени.
За мен беше любопитно да проследя техните истории, които понякога се оказват решаващи за хода на Библейските събития.
Жената в Библията извървява духовен път от Стария до Новия завет. Надявам се, че зрителят ще може да долови тази тиха еволюция в изложените картини.
Старозаветната жена е по-първична, разтърсвана от силни страсти, не винаги последователна в мислите и действията си. Нейната душевна разлюляност често я води към трагична участ.
Новозаветната жена има привилегията да следва Христос или да бъде изцелена от Него. За разлика от своята бушуваща, силна, неспокойна, и често ослепително красива предшественица, тя е омиротворена, ангелоподобна, обгърната от вътрешно сияние, което надделява над видимите ѝ черти.
Никъде в Евангелския текст няма да срещнем описание на нейната външност, нито какъвто и да било художествен коментар. Библейският писател просто изрежда фактите и ни оставя сами да „нарисуваме“ във въображението си нейния портрет.
И ние моделираме, всеки според способностите си, най-нежното лице, за да изразим чрез него възхищението си от чудното преобразяване на женската душа, когато тя екстремно разцъфтява, окъпана в благодатната близост на Христос.
Евангелската жена не се бори за предно място в Божието царство, не афишира присъствието си, не влиза в спорове.
За нея е достатъчно да следва своя Господ и да Му служи.
Тя бързо схваща смисъла на Неговите притчи, без нужда от допълнителни пояснения. Така е, защото тя притежава способността да забрави за себе си и да се слее с Христовата проповед, да се превърне тя самата във вяра.
Тайната на нейното стремително духовно проглеждане е в това, че тя слуша Божието слово не толкова с разума, колкото със сърцето си.
Тя има привилегията да притежава интелигентно сърце и чиста душа, което я превръща в най-възвишената мяра за женствеността за всички времена.
Начинът, по който Иисус общува с жените, разкрива необикновеното Му отношение към тях. И към жената, и към мъжа Той се отнася еднакво. За Него всяко човешко същество заслужава уважение, защото носи Божието царство вътре в себе си. Всеки човек е еднакво значим, защото не просто е роден, а е създаден да бъде храм на Бога.
В светлината на Неговия поглед жената преоткрива себе си такава, каквато е изначално сътворена. Така преобразена, тя придобива силата за един кратък миг да преодолее бездната, която разделя греха от светостта.
Така че за да разберем Новозаветната жена трябва да я погледнем през очите на Христос. Той вижда прекрасната страна на душевността ѝ, която обикновено се пренебрегва и поради това често остава скрита и за нея самата.
Във всички Новозаветни разкази за изцеления на жени или техните деца, разпознаваме онези техни характеристики, които ги превръщат в най-сигурните опори на Христовото учение.
Библейските събития, предмет на тези образи, са описани лаконично, без художествени акценти, често само в рамките на един стих. Просто се изреждат фактите. Но фактите са толкова въздействащи сами по себе си, че всяка „литературност“ би отнела от тяхната сурова сила.
Библейският писател сякаш е оставил на всяко следващо поколение, на всеки следващ читател свободата да разкрие в самия себе си едно съкровище от чувства, събудени от четенето на Библейските истории, описани скромно, но без съмнение достоверно.
Плодовете от всеки нов прочит на свещените текстове – световната съкровищница от художествени образи, създадени през вековете, доказват това твърдение.
Няма причина този творчески процес да спира и в нашето съвремие. Ние също можем да четем, да мислим и чувстваме, с други думи – да сме живи.
Плодовете на нашето творчество са начин да оставим следа и да покажем на идващите след нас, че ни е имало. Ето защо нямам никакви съмнения, че такива търсения трябва да се насърчават и вярвам, че тази изложба ще допринесе това да се случва и при нас, тук и сега.
Септември, 2022, София
Юлия Станкова
Юлия Станкова е художник и дипломиран богослов, фокусиран върху създаването на библейската и символна живопис, за която споделя:
Юлия Станкова – художник, библейска живопис и иконопис
” Разкриването на посланията, кодирани в евангелските събития, беше извънредно емоционален процес за мен.
Всяка загребана шепа от това съкровище превръщах в образ. Когато рисувах изцелението на слепородения, проглеждах заедно с него; връщах се към живота заедно с възкръсналия Лазар; нареждах се след Христовите ученици с надеждата Христос да умие и моите нозе…
Така, малко по малко, създавайки образи, аз също бях докосната от изцеляващите ръце на Христос. Интелектуалната и емоционалната части на моята личност се помириха и аз получих необходимата духовна устойчивост да се обърна към Стария завет – конфликтно и дори брутално в своята истинност писание, където човешката природа се разкрива в цялата си мощ и красота.
Това емоционално изучаване на Библията акушира появата на нова иконография на някои от Библейските събития, в каквато посока продължавам да работя до днес. Междувременно, в процеса на работа през годините, развих уникална лакова техника върху основата на традиционната иконописна техника върху дърво.”
Творбите на Юлия Станкова са били показвани в повече от четиридесет самостоятелни изложби в България (София, Видин, Плевен, Пловдив), Македония (Струга, Битоля), Гърция (Драма, Тасос), Северна Холандия (Аудкарспел, Егмонд Бинен, Хага, Амстердам, Леуварден, Драхтен, Варменхаюзен, Кастрикум), Норвегия (Свалбард), Франция (Гренобъл, Виен), Италия (Венеция), Великобритания (Лондон), Германия (Фрайбург).
***
„Художничката Юлия Станкова има силно изразена интуиция, тя съзира вечните предели на неръкотворния Град Набесен, Йерусалим. В своите икони тя уравновесява творческите енергии на ума и сърцето. Като полага своето нежно изкуство върху основите на богоносното изкуство на светите византийски зографи, Юлия Станкова създава свой собствен стил. В нейната работа теологът и артистът са в органично единство. Творчеството на Юлия Станкова е творчество на духовно обновяване.“
отец Стефан Санджакоски
Струга, 2003 г.
На 4 октомври 2022 г. от 18.00ч. галерия „Париж“ отново отваря широко вратите си за изложбата на художника – богослов Юлия Станкова под името „Жените в Библията“. Ще бъдат показани тринадесет платна, като пет от тях интерпретират събития от Стария Завет, а осем от Новия Завет.
Юлия Станкова е добре познат автор както на българската, така и на чуждестранната публика със своите дълбоки търсения в Библейските текстове, които пресъздава в образ и така създава един нов тип иконография. А за това се изисква много вътрешна смелост и голяма грамотност, защото се борави с тежка за разбиране материя, която е трудно преводима за съвременния човек. Юлия успява да извлече квинтесенцията на даденото Библейско събитие и да го претвори в картина, като така размества пластовете и създава вълнение в човешката душа. А това вълнение може да доведе при някои хора до търсене и преоткриване на прекъснатата връзка с Бога, при други още повече да я затвърди, при трети ще бъде само тих повей и ще отмине, но при всички положения нещо ще се случи, ще се извърши някакво вътрешно движение.
„Жените в Библията“ е малко засягана тема и изложбата далеч не претендира за изчерпателност, тъй като това е необятно поле за изследване. В нея зрителят ще се срещне със сестрите на Лазар – Марта и Мария, със самарянката, с кръвоточивата, с прелюбодейката, с Мария – Магдалина, но и ще се запознае с по-малко познатите Йезавел, както и с кротката, любяща жена на Товия – Сара. Жената на Лот ще предизвика съчувствие, а усмивката на Сарра ще ни напомни да вярваме в Бога, „защото невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука 18:27). Бесовете на Мария Магдалина ще ни покажат, че и ние страдаме от същите страсти и пороци, за които да се молим за изцеление, а „Спасяването на прелюбодейката“ ще ни припомни да не осъждаме, а да се вгледаме първо в себе си. И всички тези Библейски тълкувания в образи, ще ни притеглят там, за където душата невидимо копнее – Царството Божие. „Царството Божие, вътре във вас е“ (Лука 17:21).
Но за да го открием ще трябва да разместим пластовете, нали?
Надя Павлова