Жените в Библията

Изложба в галeрия „Париж“, септември, 2022 г.

Изложбата се състои от тринадесет платна, пет от които са свързани със събития от Стария завет, а останалите осем отразяват събития, описани в Новия завет.

Това далеч не са всички Библейски истории, в които взимат участие жени.

Работя повече от тридесет години върху текстовете на Библията и бих могла да покажа още много картини на тази тема, но да приемем засега, че тази изложба е първа стъпка от една поредица, в която темата ще продължи да се разгръща.

Защо жените?

След като бях направила вече доста картини, свързани с Библейски събития, забелязах че в голяма част от тях взимат участие жени.

За мен беше любопитно да проследя техните истории, които понякога се оказват решаващи за хода на Библейските събития.

Жената в Библията извървява духовен път от Стария до Новия завет. Надявам се, че зрителят ще може да долови тази тиха еволюция в изложените картини.

Старозаветната жена е по-първична, разтърсвана от силни страсти, не винаги последователна в мислите и действията си. Нейната душевна разлюляност често я води към трагична участ.

Новозаветната жена има привилегията да следва Христос или да бъде изцелена от Него. За разлика от своята бушуваща, силна, неспокойна, и често ослепително красива предшественица, тя е омиротворена, ангелоподобна, обгърната от вътрешно сияние, което надделява над видимите ѝ черти.

Никъде в Евангелския текст няма да срещнем описание на нейната външност, нито какъвто и да било художествен коментар. Библейският писател просто изрежда фактите и ни оставя сами да „нарисуваме“ във въображението си нейния портрет.

И ние моделираме, всеки според способностите си, най-нежното лице, за да изразим чрез него възхищението си от чудното преобразяване на женската душа, когато тя екстремно разцъфтява, окъпана в благодатната близост на Христос.

Евангелската жена не се бори за предно място в Божието царство, не афишира присъствието си, не влиза в спорове.

За нея е достатъчно да следва своя Господ и да Му служи.

Тя бързо схваща смисъла на Неговите притчи, без нужда от допълнителни пояснения. Така е, защото тя притежава способността да забрави за себе си и да се слее с Христовата проповед, да се превърне тя самата във вяра.

Тайната на нейното стремително духовно проглеждане е в това, че тя слуша Божието слово не толкова с разума, колкото със сърцето си.

Тя има привилегията да притежава интелигентно сърце и чиста душа, което я превръща в най-възвишената мяра за женствеността за всички времена.

Начинът, по който Иисус общува с жените, разкрива необикновеното Му отношение към тях. И към жената, и към мъжа Той се отнася еднакво. За Него всяко човешко същество заслужава уважение, защото носи Божието царство вътре в себе си. Всеки човек е еднакво значим, защото не просто е роден, а е създаден да бъде храм на Бога.

В светлината на Неговия поглед жената преоткрива себе си такава, каквато е изначално сътворена. Така преобразена, тя придобива силата за един кратък миг да преодолее бездната, която разделя греха от светостта.

Така че за да разберем Новозаветната жена трябва да я погледнем през очите на Христос. Той вижда прекрасната страна на душевността ѝ, която обикновено се пренебрегва и поради това често остава скрита и за нея самата.

Във всички Новозаветни разкази за изцеления на жени или техните деца, разпознаваме онези техни характеристики, които ги превръщат в най-сигурните опори на Христовото учение.

Библейските събития, предмет на тези образи, са описани лаконично, без художествени акценти, често само в рамките на един стих. Просто се изреждат фактите. Но фактите са толкова въздействащи сами по себе си, че всяка „литературност“ би отнела от тяхната сурова сила.

Библейският писател сякаш е оставил на всяко следващо поколение, на всеки следващ читател свободата да разкрие в самия себе си едно съкровище от чувства, събудени от четенето на Библейските истории, описани скромно, но без съмнение достоверно.

Плодовете от всеки нов прочит на свещените текстове – световната съкровищница от художествени образи, създадени през вековете, доказват това твърдение.

Няма причина този творчески процес да спира и в нашето съвремие. Ние също можем да четем, да мислим и чувстваме, с други думи – да сме живи.

Плодовете на нашето творчество са начин да оставим следа и да покажем на идващите след нас, че ни е имало. Ето защо нямам никакви съмнения, че такива търсения трябва да се насърчават и вярвам, че тази изложба ще допринесе това да се случва и при нас, тук и сега.

Септември, 2022, София

Юлия Станкова