„Светът на птицочовеците „е онази рошпакова утопия, която показва един птичи свят, който е досущ като човешкия, но без злото в него. Това е едно райско състояние, където царуват любовта и красотата. Птицочовеците притежават огромна доброта, вътрешна чистота и изпитват неподправена, първична радост от Божието творение. Точно затова те винаги махат към някого за поздрав, разперили са ръце сякаш за прегръдка, втурват се нанякъде, за да посрещнат приятел, играят си, летят или оживено си бърборят за нещо важно от живота. Има и една баба сврака, която крачи бодро, гледа умно и се подпира на тояжката, а опашката й стърчи ли стърчи. Птицочовеците са винаги красиво облечени – с малки шапчици, полички за врабките и панталонки за врабците. И често си имат семейства. Ходят на разходка, гледат към звездите, поздравяват слънцето и изучават Божия свят. Това е птичият свят, който е като човешкия, но без завистта, без злобата и без грубостта. А може би и ние сме едни птици вътре в душите си, може би Рошпака ни напомня, какви сме дълбоко в сърцата си, може би тази утопия е всъщност истината за нас самите…
Надя Павлова
Снимки и видео от изложбата
